За мен
Казвам се Камелия Петкова и съм съвременен български писател
Родена съм през не далечната 1990 година в София, но душата ми принадлежи на много по-стари времена и градове. Често усещам модерния свят като непознат, затова умът ми има способността да пребивава основно във въображението ми.
Автор съм на романи, в които образите на героите ми са пропити с капки реалност и тонове фантазия…но и в двата случая – със стремеж към смисъл. От онзи, които обикновено намираме сред най-малките неща, носещи ни щастие.
Обичам да обличам мечтите си с думи и моят дебютен роман е „Ела“,
но преди него…
Преди него…
Завърших Журналистика и наивно си се представях като редактор в печатна медия. Тогава все още не знаех, че скоро вестниците и списанията ще бъдат заменени от интернет. Имах желание да вдъхновявам хората, отразявайки различни истории, но не и по този начин, ако трябва да бъда честна.
След дълги години лутане из различни онлайн медии, се появи дъщеря ми и усетих нужда да правя нещо по-стабилно. Журналистиката вече не бе същата.
Затова записах магистратура по Маркетинг и започнах професионалното си развитие в тази сфера. Научих много, но…
Моите книги
…отново не бях на своето място.
Осъзнах, че каквото и да правя, с каквото и да се занимавам професионално, не мога (и не искам) да избягам от писането. Бленувам да дарявам част от душата си на всеки мой читател. Думите са тези, които винаги са ме правили истински щастлива. И да пиша истории за мен е животоспасяващо. Не се шегувам!
Чувствам се спокойна, когато пиша и чета
Ще прозвучи банално, но пиша от дете. То е нещо като благословия и проклятие в едно. Усещането да си зависим от думите не е никак лесно, но е нещо, което дава смисъл – на мен и на тях. Още в началните класове любимото ми място в училище беше библиотеката. Още от тогава усещам уют и топлина, когато се намирам между рафтовете с книги. Още от ученичка се чувствам най-спокойна, когато пиша и чета. Спомням си първата пиеса, която написах в шести клас, а госпожата по български я превърна в театрална постановка. Спомням си и всички есета, с които печелех конкурси. И искам един ден, когато се обърна назад, да се усмихна на романите, които съм успяла да публикувам.
Е-магазин
Мечтаеща, искаща, сбъдваща…
Това съм аз.
И точно като моите герои, не спирам да скитам по света с любимите си хора.