Пътешествието като муза

„Аз пътувам не толкова за да отида някъде конкретно, а просто заради самото пътешествие. Най-важното е да пътешестваш!“

Робърт Луис Стивънсън

Не мисля, че има други думи, които да описват отношението ми към пътуването по-добре от тези.

В началото на връзката ни със съпруга ми, когато бяхме безгрижни тийнейджъри, обичахме да тръгнем нанякъде съвсем безцелно – ей така, заради самото пътуване. Сега правим същото, въпреки че си имаме още един спътник – седемгодишна добродушка, която също обожава да пътешества. Всъщност не въпреки, а заради. Тя е още по-голям мотиватор да мечтаем за нови земи, нови лица и нови преживявания.

Като споменах детето, мисля си, че е важно да споделя следното: Ако научим едно подрастващо човече как да оправя багажа си, как да прави маршрути, да опознава любопитно природата и културата на дадено място, да мечтае за нови приключения, дали всъщност не го учим на едно от най-важните неща в живота? Например, ако го запалим по пътешествията, дали не би правило всичко възможно да събира парите си за тях, вместо да ги харчи за грешни неща? Наравно с работата в двора/градината, четенето на книги и грижата за чистотата на тялото/ума/дома, пътуването е още нещо, което го прави стойностен ЧОВЕК. Разбира се, не бих ангажирала никого с мнението си, просто споделям към какво се стремим ние като семейство в отглеждането на дъщеря си.

Но да оставим гледането на децата за друг път, дълга и сложна тема за размисъл е. Да продължим към това какво е за мен пътешествието.

Като човек и като творец.

Определям го като муза и това не е случайно. Всеки човек на изкуството си има такава, а това е моята. Ако семейството ми ме мотивира да бъда по-добра във всичко, включително и в писането, то пътуването ме вдъхновява.

Когато съм на път, попивам въздуха във всяка своя пора, запаметявам ароматите на новото място бавно и завинаги, непременно заснемам впечатляващите гледки, за да се връщам към тях отново и отново, а в ушите ми отекват звуци от различни градове, планини и най-вече тези на водата – морета, реки, водопади.

Всички тези неща разказват истории. Природата, сградите, хората. А на мен не ми остава друго, освен да слушам и записвам. Обожавам да го правя. Зареждам се еднакво от ехото на планината, препълнените улици на Истанбул и китните покриви на Париж. Има места, които ме карат да се чувствам вълшебно, и други, които ме карат да се чувствам още по-вълшебно. Знаете ли, много ми е чудно, когато някой каже: “Ужасно беше там” след пътуване. Съвсем сериозно, учудвам се с цялото си същество. Няма място, което да съм посетила и да не ми е харесало. Най-малкото, зарадвало ме е да оправя багажа си и да тръгна, със сигурност ме е зарадвал и пътят – обожавам времето, прекарано в колата, както и това на летището (в самолета не съвсем), зарадвали са ме и новите хора, с които съм се запознала. Ако не друго, поне това.

Най-важното е да пътешестваш…

Винаги гледам положително на пътуванията си. Не се съсредоточавам върху кусурите на мястото, не ми се струва, че всички ме гледат лошо и са недружелюбни, не ме интересува дали съм облечена подходящо (освен ако не съм с токчета в планината). Обличам се удобно, мятам раницата на гърба и се потапям във всичко хубаво, което ме очаква. И нямам очи за лошото. То не ме интересува. Не ме интересува у дома, не се занимавам с него и при пътуванията си. В багажа си слагам само любов. А от там генерирам и вдъхновение. Въображението ми рисува различни истории по време на пътешествие, ръцете ми ги записват на лист, а после изливам всичко в романите си.

Няма да се сдържа, сигурна съм, затова приемете тази статия за уводна по темата. Ще има още много постове за пътуване, а защо не и пътеписи. Ще споделям любимите си преживявания и емоции. С вас, читателите – другото ми вдъхновение.

Така че до скоро!

С обич.