„Животът има ясно определена цена и това е смелостта!“

Ела е млада балерина, страдаща от агорафобия. След като майка ѝ загива пред очите ѝ, светът ѝ се преобръща и тя започва да се ръководи от странни ритуали и непрестанна тревожност. Ала животът ѝ изпраща Явор –  пътешественик без дом и посока. Въоръжен само с раницата на гърба си и желанието да скита, той се заема с трудната задача да освободи Ела от затвора на страховете ѝ. Макар различията помежду им, двамата имат нещо общо – любовта им към Южна Африка.

История за страха не от смъртта, а от живота.

Купи
+
 Бърз преглед

Книги

„Ела“

23.00 лв.

„Исках да горя. Имах спешна нужда от плам, който да запали искрица в очите ми. Исках огън. Тялото ми да потрепва от горещи чувства, а не да се сковава от конвулсиите на паниката. Исках топлина. Сърцето ми да бие в ритъм с хаоса, а не да бъде заглушено от стрелките на часовника. Исках гняв, а не смирение.“

„Затворих очи и се зачудих дали някога съм се чувствала толкова свободна и непринудена? Толкова далеч от суетата и ограниченията. И толкова близо до това да пожелая всичките ми дни да бъдат като този. Поглеждах през пръсти Явор и Хамизи, които знаеха как да живеят, въпреки травмите си. Възхищавах се тайно на силата, която притежаваха и която ги караше да вървят напред…И знаех, че ми остава да направя само едно нещо.
Да ги последвам!“

„Явор – с име на дърво, точно като мен. Различни на повърхността, но с все така с дълбоки корени.  Широките му листа се повяваха волно над земята, както и неговите виждания за света. А сега се срещаха с моите бодливи клонки и игличките ми инатливо го пробождаха, за да възбудят нови желания.“

„Пуснах демоните си и ми хареса. Вече копнеех за втора доза от наркотика, наречен свобода. Тежеше ми повече от всичко да тая излишни чувства.“

„Все повече се сливах с поредното място от мечтите си. Надвисналите над мен дървета ме пазеха. Водата бе моя приятелка. Птиците пееха само за нас. За пореден път почувствах себе си в едно с природата. А присъствието на Явор завършваше щрихите на картината със заглавие „Щастие“. „

„Щях да блестя до него, ако не си беше тръгнал. Щях да блестя, докато пътуваме заедно и обикаляме нови места. Щях да блестя, отразявайки всичко, до което се докоснеше. Щях да блестя в сините му очи и в обятията му. Щях да съм ехо на неговия смях. Щяхме да гледаме отраженията си във водата и да чертаем бъдещето си по пясъка.
Щяхме.“

„Бях като от корица на списание. Не, не онези с лъскавите балерини и дълги интервюта, в които се говори за слава, блясък и изкуство. По-скоро от онези, които пазех грижливо в стаята си в Щутгарт и разлиствах нощем, докато се борех с тревогата да изляза навън. Онези, на които се възхищавах, че не носят товар със себе си. Въобразявах си, че са свободни и щастливи. Едва сега разбирам, че зад всеки стои поне по една история, която е разкъсала душата му на хиляди части. И че пътуват по света, за да ги съберат.
Точно както правя и аз.“